За лечение на фрактури и като етап от лечението на някои ортопедични заболявания от дълги години се използва така наречената гипсова превръзка, която с помощта на леснодостъпни и евтини материали в ръцете на опитен специалист води до пълно и ефективно заздравяване на засегнатите участъци.
Основните недостатъци на този лечебен метод са свързани с дискомфорт, трудна подвижност, необходимост от предпазване от намокряне на превръзката, необходимост от помощни средства за придвижване (в случай на фрактура, засягаща долните крайници).
Разработени са множество други методи за имобилизация на засегнатите крайници, като много от тях предоставят по-голям комфорт и удобство за пациентите, но техният главен недостатък е свързан с многократно по-високата им цена .
Гипсовата превръзка по същество представлява метод на имобилизация, който се използва най-често при различни фрактури на крайниците и позволява обездвижване на засегнатия участък и правилно възстановяване на засегнатите структури.
Извършва се своевременно след травмата, като се препоръчва повторно приложение при спадане на отока на засегнатата област, тъй като гипсирането при наличие на оток може след няколко дни да направи превръзката хлабава, съответно не особено ефективна за обездвижване на зоната.
Самата превръзка се състои от бинт, покрит с гипс, който се увива около засегнатия участък внимателно и започва постепенно да се втвърдява, изсъхвайки, поради което се препоръчва през първите 72 часа по възможност пълно обездвижване на засегнатата зона.
Втвърдяването на превръзката започва още след първите 15 минути, но до пълното изсъхване в някои случаи (в зависимост от вида на материалите) са необходими до три дни.
Според вида на травмата и индивидуалните особености на пациента превръзката се отстранява след най-често шест седмици (времето варира между четири и 12 седмици), като през това време периодично се проследява зарастването на костите с помощта на рентгеново изследване.
Отстраняването се осъществява с помощта на специални инструменти, предназначени за разрязване на гипса и деликатни към кожата.
Гипсовата превръзка е предпочитан от много метод за имобилизация поради многобройните предимства, с които се отличава, като например достъпност, икономичност (не натоварва бюджета на болниците, процедурата е безплатна за здравноосигурените пациенти), стабилност на самата превръзка (при втвърдяване на гипса превръзката запазва своята цялост и при правилна експлоатация не крие съществени рискове от усложнения).

Изборът на терапевтичен подход при отделните пациенти е индивидуален, като се определя в зависимост от вида на травмата, общото състояние на пациентите, възрастта и някои физиологични особености.
Някои по-леки травми не се нуждаят от подобен тип превръзка, а могат да бъдат имобилизирани с други методи, създаващи по-голяма свобода на движенията и комфорт на пациентите.
Възможни рискове и усложнения в резултат от лечението с гипсова превръзка
Гипсовата превръзка е лесен, достъпен, и най-важното ефективен метод на лечение, но при неправилна експлоатация крие сериозни рискове от усложнения и нежелани ефекти.
Усложненията, свързани с поставянето, периода на носене и след премахване на превръзката се подразделят най-общо на локални и системни в зависимост от степента на разпространение (при локалните усложнения се наблюдават реакции само от страна на гипсирания крайник или гипсираната зона, докато при системните са налице общи прояви, засягащи целия организъм).
В зависимост от времевия интервал, през който се проявяват, усложненията се подразделят на краткосрочни (изявяват се скоро след поставяне или премахване на превръзката) и забавени (проявяват се дни, седмици след поставянето или премахването на превръзката).
Към най-често срещаните системни усложнения при поставянето на гипсова превръзка за имобилизация се включват:
дълбока венозна тромбоза: крие сериозни рискове за здравословното състояние на пациента, като може да доведе до белодробна емболия и свързаните с нея усложнения
Към локалните, местни усложнения, наблюдавани при поставянето на гипсовата превръзка за обездвижване на засегнатия крайник, се включват следните:
– алергична реакция: някои пациенти показват свръхчувствителност към материалите, от които са изработени превръзките, като скоро след поставянето им се наблюдава изразен сърбеж, зачервяване, парене, подуване, като е необходимо своевременно отстраняване на превръзката и използване на алтернативен подход (имобилизация с друг материал)
– травмиране на кожата: при поставяне на превръзката е възможно значително травмиране на кожата, което води до болка, скованост и в по-редки случаи изтръпване в рамките на няколко дни
– оток (подуване) на засегнатото място: притискането от превръзката на кръвоносните и лимфни съдове води до подуване на засегнатото място, влошаване на снабдяването с кръв (съответно с кислород и хранителни вещества), което при тежки случаи води до посиняване на периферните части (например посиняване на пръстите при гипсиране на ръката), изтръпване, мравучкане, затруднено движение и налага своевременна медицинска намеса, като в някои случаи се препоръчва разхлабване на превръзката
– исхемични промени: исхемични промени са налице при тежко и продължително притискане на кръвоносните и лимфни съдове в засегната област и крие сериозни рискове от дългосрочни усложнения
– болка: причините за болка при поставяне на превръзката и след това са много и могат да се дължат на самата травма, оток и възпалителни промени, компресия на кръвоносни и нервни съдове, мускулни спазми и други, като в зависимост от конкретното състояние на пациента мога да се приложат различни аналгетици (обезболяващи)
– язви: при оказване на силен натиск от страна на превръзката върху кожата е възможно разязвяване (формиране на язви) по кожата, което от своя страна крие сериозни рискове от развитие на инфекция. Основните прояви, насочващи към разязвяване, включват остра болка, неприятна миризма, изтичане на гной и други. Най-честите причини за развитие на язва включват неправилно поставяне на превръзката, неправилна грижа за нея, проникване на чужди тела под превръзката, разчесване на кожата под превръзката и други. При наличие на алармиращите прояви е необходима инспекция на гипсовата превръзка (изрязва се малко прозорче, през което се съди за вида на засягането). В зависимост от дълбочината на проникване на язвата и засегнатите структури се различават четири основни стадия. При първи стадий кожата под превръзката е зачервена, при втори стадий е налице засягане и на подкожните слоеве и/или целулит, при трети стадий се ангажират и мускулите, а при четвърти стадий са засегнати и подлежащите кости
Други възможни усложнения, свързани със самата превръзка: разхлабване на превръзката (наблюдава се при нейното поставяне при наличие на голям оток и при последващото му спадане след около 48 часа), нарушаване на целостта на превръзката (размекване при намокряне или счупване, разцепване, напукване)

Ако поставеният гипс обхваща цял крайник задължително пръстите не се гипсират. Те се оставят извън гипсовата превръзка, за да може по техния външен вид да се следи за състоянието на гипсираната част и да се поемат съответните мерки при наличие на усложнения.
След сваляне на превръзката най-често наблюдаваните усложнения включват увреждане на кожата, разраняване, мускулна слабост, изтръпване, леко подуване на засегнатата област.
За намаляване на риска от усложнения след отстраняването се препоръчва подходяща рехабилитационна програма, леки упражнения, физиотерапия.
Полезни съвети:
не мокрете гипсовата превръзка: при намокряне материалът омеква и може да доведе до деформации на превръзката, притискане и неправилно зарастване
не се поддавайте на неприятното чувство на сърбеж, което се наблюдава при голям процент от пациентите в първите няколко дни
не се опитвайте да поставяте различни неща в превръзката: отнася се главно за малките деца, които е необходимо да се контролират да не пъхат играчки и малки предмети вътре
не нарушавайте целостта на превръзката
не шофирайте
не вдигайте тежести по време на престоя с превръзката
избягвайте дейности, които могат да доведат до нарушаване на целостта на превръзката
следвайте стриктно съветите на вашия лекар: при всеки отделен пациент е необходим индивидуален подход във връзка с многобройните особености, характерни за различните хора
при лека болка се консултирайте с вашия лекар за подходящ аналгетик и съответната доза
раздвижвайте се по няколко пъти ежедневно с помощта на леки упражнения (подобрява кръвотока, намалява риска от усложнения и мускулна слабост)