Хроничното невъзпалително заболяване на колянната става се определя като гонартроза [артроза на колянна става]. Когато причините за възникване на болестния не са известни, артроза на колянна става се определя като първична гонартроза, двустранна (идиопатична). Вторичната гонартроза е етиологично изяснена  гонартроза .Етиологията на гонартрозата е многофакторна. Към нея спадат:

Индивидуалните особености — пол, възраст, тегло, комобридност. Заболяването се среща предимно при жени на средна възраст, поради хормонални и метаболитни промени.

Метаболитни промени — метаболитните заболявания (например като подагра) се характеризират с излишък от продукти на обмяната, които постепенно се наслагват във вътреставното пространство и постепенно увреждат хрущялната тъкан.

Затлъстяване — при обезитас основно значение се придава на директния увреждащ механичен фактор.

Ставно свръхнатоварване — така известното „износване на ставите“ се наблюдава предимно при спортисти или като професионално заболяване. Тук водеща роля се отдава на стероитипните движения и принудителното стоене, което анормално натоварва ставите.

Ендокринни причини — поради естрогеновата и тиреоидната инсуфициенция намалява ставната протекция.

При посттравматична гонартроза, съпътсващата ставна нестабилност и неконгруентност във времето довеждат до  продължително неравномерно натоварване и  износване на ставен хрущял.

Остеопороза

Възпалителни заболявания на ставата като например туберкулоза (каузистика), ревматоиден артрит.

Автоимунни заболявания като например лупус епитематодес.

Рискови контингенти за възникване на гонартроза са жени на средна възраст със затлъстяване и менопауза. Но всяко едно ставно заболяване може да доведе до остеоартроза, в случая гонартроза. Патогенезата на заболяването преминава през основни четири етапа:

 

Увреждане на ставния хрущял

Синовиално дразнене

Ремоделиране

Образуване на кисти

 

Увреждането на ставния хрущял се свързва с необратима дисфункция на хондроцитите. Постепенно се разрушава колагеновата мрежа, което ставната повърхност става неравна. Намалява съдържанието на протеогликаните. Дефицитът на колаген обуславя ставната нестабилност, а на протеогликаните — ставата еластичност. При движения неравните хрущялни повърхности се трият една в друга и се отделят частици от ставния хрущял и се образуват хрущялни лезии. Тези частици се абсорбират в ставната кухина и при последващо движение на ставата настъпва възпалителен процес, който симптоматично се изразява с болка и скованост.

 

При хондроцитната дисфункция в етапа на синовиално дразнене се отделят лизозоми, чието литично действие задълбочава хондроцитната дезорганизация.

В последствие се сформират остеофити, настъпва субхондрална костна склероза (хипертрофия на костните клетки и последващото им уплътняване). гонартрозаНаблюдава се ремоделиране на костта. В областта на микрофрактурите се образуват кисти. Много автори към класическите четири патофизиологични етапа добавят и пети, а именно костна дезорганизация.

 

Най-чести симптоми при гонартоза [артроза на колянна става] са:

Болка — усещането за болка може да бъде ограничено или дифузно в областта на коляното. Интензитетът и се увеличава при двигателна активност.

Сутрешна ставна скованост — след раздвижване от около 15 минути ставната скованост намалява.

Ставен оток

В последствие към клиничната манифестация се добавя и деформиране на колянната става и функционални изменения. Дължи на остеофитите и на хипертрофията на костните клетки.

Диагностицирането на гонартоза [артроза на колянна става] се уповава на анамнестични данни и клинични изследвания. От физикалния преглед значение имат огледът на ставите, както и двустранната палпация (тактилен преглед). Не се установяват отклонения от стандартните лабораторни изследвания.

Окончателната диагноза се поставя въз основа на рентгенография, при което се визуализират:

Стеснение на ставната цепка (феморо-пателарното пространство и феморо-тибиалното)

Остеофити

Костно задебеляване

Лечението на гонартроза  е комплексно. Започва се в началото с консервативно лечение, което бива фармакологични и немедикаментозно.

Съвременната нефармакологична терапия  включва :

Балнеолечение — подходяща е при коморбидни пациенти с полиатроза. Включва бани с термални минерални води или серни бани.

Биомеханични интервенции — при пациенти с гонартроза може да се прилага ставна имобилизация с цел редуциране на болевия синдром.

Подкрепящи средства, например като използването на бастуни и патерици — основава се на щадящият ефект при ходене, като резултат намалява болката и ставната скованост

Водна или земна гимнастика — имат положителен ефект върху цялостното физическо и емоционално състояние на пациента. За съжаление ефектът им е краткосрочен.

Контрол на теглото при затлъстяване, хормоналната терапия при менопауза, както и на другите придружаващи заболявания при коморбидни пациенти.

 

Фармакологичната терапия се прилага към коректен хигиенно — диетичен режим. Терапевтични средства са:

Нестероидни противовъзпалителни средства — пер ос приемът на нестероидни противовъзпалителни средства се препоръчва да бъде съчетана с гастропротекция.

Вътреставно амплициране на кортикостероиди.

Вътреставно амплициране на хиалуронова киселина — редуцира се болката и се подобрява физическият капацитет.

Глюкозамини — подобрява симптоматичната изява.

Компреси — целят намаляване на регионалния оток.

 

При наличие на статични аномалии, оперативното лечение трябва да започне рано за коригиране на осите на натоварването.

В напреднали случаи се прилага ендопротезиране на колянната става (поставя се изкуствена колянна става). След оперативната интервенция се прилага строго дозирана индивидуална физиотерапия.